Манипулации и фалшификации бележат победата на БСП над СДС   Месеци на

Манипулации и фалшификации бележат успеха на Българска социалистическа партия над Съюз на демократичните сили

 

Месеци на голяма човешка сила, обсег и мащаб на политическите пристрастености предхождат 10 юни 1990 година –
денят, в който близо 7 милиона българи отиват до урните, с цел да дадат своя глас свободно за първи път от 45 години. От тогава до през днешния ден в никакъв случай не е записано такова гражданско присъединяване в избори. На двата политически полюса са преименуваните комунисти от Българска социалистическа партия и новосъздадената съпротива - Съюз на демократичните сили (СДС), сплотяващ 13 партии и организации.

 
Имаше всеобщ напредък, само че той беше същински. Имаше огромна вяра. Тя беше такава, тъй като никой не очакваше измененията от 10 ноември 1989 година, в полза на истината би трябвало да го кажем. Всичко беше малко стихийно, много аморфно, нямаше кой знае каква организация. Самите избори са артикул на някакво договаряне на “Кръглата маса ”, което тогава хората, които се манифестираха като демократи, одобриха като огромна победа, по след това се оказа, че най-големи дивиденти извлече Българска социалистическа партия.
Бойко Станкушев - публицист, началник на предизборното студио на Съюз на демократичните сили -1990 година

По това време цялата власт е в ръцете на преименуваната комунистическа партия, която отстъпва видимо под натиска на улицата. Появата на свободен щемпел и възобновени политически партии изкарват на показ закононарушенията на режима след 9.IX. 1944 година Разделението в обществото на комунисти и антикомунисти набира скорост, двете групи на практика не беседват. Малко преди изборите на 10 юни се появява картата с концентрационните лагери в България, чието авторство се преписва на международния специалист в политическата реклама Жак Сегела, съветник тогава на Съюз на демократичните сили.

 
Истината е, че картата с костите и черепите с местата, където са били лагерите, стресна доста хора. Моето мнение, несъмнено дилетантско, е, че в случай че не беше извадена тази карта, щеше да бъде малко по-висок резултатът за Съюз на демократичните сили, само че нямаше да е сериозно висок, с цел да прескочи резултата на Българска социалистическа партия. Сега аз не знам в полза на истината дали това е било концепция на Сегела, а и доста малко хора от моето потомство, които участваха в правенето в материалите за предизборната акция, биха могли да се закълнат, че това е обещано от Сегела. Имам възприятието, че беше интензивно мероприятие на Държавна сигурност.
Бойко Станкушев - публицист, началник на предизборното студио на Съюз на демократичните сили -1990 година

Двете огромни политически сили активизират до дъно своите последователи на два паралелни митинга на 7 юни. Бившите комунисти закриват акцията си на площад „ Девети септември ” пред мавзолея на проводника на руското въздействие и сталинските репресии у нас Георги Димитров. 

 
Ние сме още по-силни в процеса на нашето обновяване. Ние ще спечелим изборната победа на 10 юни. Нека всички дружно да издигнем на този популярен софийски площад лозунга „ Победа! ”
Александър Лилов – ръководител на Българска социалистическа партия (1990 – 1991)

По същото време на площад „ Орлов мост ” Съюз на демократичните сили събира невиждано голям брой хора от цялата страна. 1 милион души  идват на „ Митинга на вярата ”, на който участват водачите на демократичната съпротива и световноизвестни посетители от чужбина.

 
Дали усърдие не ни доближава, откакто всички пътешественици, които в предишното са кръстосвали по тези земи, са единомислещи, че българите са най-трудолюбивия народ на Балканите? Дали любознание ни липсва, откакто в тази страна от Възраждането и до ден сегашен любовта към просветата и образованието продължава да бъде национален фетиш? Какво още би могло да ни липсва? Липсва ни народна власт, липсва ни независимост, липсва ни демократична система, която да снеме веригите от ръцете ни, прангите от краката ни, гипса от мозъците ни, с цел да може да се разгърнем, да се развихрим и да покажем на света на какво сме способни като народ. Да живее свободна и самостоятелна България! ”
Желю Желев – ръководител на Съюз на демократичните сили /1989 – 1990/
„ Аз участвах тогава доста интензивно в подготовката на митинга. Имам една фотография на настоящето „ Цариградско шосе ”, а тогава бул. „ Ленин ” е затворен, от позиция на Орлов мост нагоре няма нищо и аз съм единствено в средата на булеварда. Това ми е фотографията на вярата. Хората имаха вяра, че след този протест, а такива огромни прояви имаше и в други градове на страната, резултатът е повече от явен. Самият Желю Желев считаше, че не с доста, само че Съюз на демократичните сили ще вземе по-голям резултат от Българска социалистическа партия ”, спомня си Станкушев. След този милионен протест, показващ голямата жадност за свободно и демократично развиване на България, за смяна на ръководството, някогашните комунисти печелят първите демократични избори след 45 години власт. До урните за Велико Народно заседание отиват  6 млн. 976 хиляди гласоподаватели или близо 91 % от всички имащи право на глас. Българска социалистическа партия получава 47,1% от гласовете, Съюз на демократичните сили - 36,2%, Движение за права и свободи - 5,75%, Български земеделски народен съюз – 4%. В тези избори ужасно доста „ мъртви души ” бяха записани като дали своят вот за Българска социалистическа партия. Предполагам, че най-малко 200 – 300 хиляди гласа бяха трансферирани от гласувалите за Съюз на демократичните сили към тези за Българска социалистическа партия. Изборите не бяха почтени, бяха манипулирани, фалшифицирани... През нощта в НДК, откъдето малкия екран предаваше резултатите от изборите, стана скандал. Йоско Сърчаджиев изпадна в нервна рецесия и аз го разбирам и до ден сегашен изцяло. Истината е, че нямаше естествен човек или анализатор, даже от алените редици, който да допускаше, че това ще е резултатът. Той беше нагласен и аз съм уверен, че онази организация Българско съдружие за почтени избори изигра една доста нечестна роля и по тази причина се стигна до тази реакция.
Бойко Станкушев - публицист, началник на предизборното студио на Съюз на демократичните сили 1990 година

Нощта е повече от трагична. Сините последователи заливат улиците на София, скандира се „ И преди, и в този момент Българска социалистическа партия е мафия ”, „ Убийци ”, „ Измама ”.

 
Ние минимум можем да се примирим с фалшификации на изборите. Ние ще желаеме осъществяване на нови избори. Ние няма да се примирим.
Желю Желев – ръководител на Съюз на демократичните сили /1989 – 1990/, 11.06.1990
Имаше голямо неодобрение, имаше апели към Националния координационен съвет на Съюз на демократичните сили и персонално към Желю Желев да не се признаят резултатите, само че те се признаха. Предполагам това стана, тъй като след размисли и разбори никой не се е сетил да извади най-малко един непокътнат мотив в интерес на това, че не са били почтени. И по този начин и не са разбра тъкмо какво е станало, с изключение на, че ни излъгаха...
Бойко Станкушев - публицист, началник на предизборното студио на Съюз на демократичните сили - 1990 година
Първичната документи от изборния развой през юни 1990 година не е непокътната, което не дава опция на публицисти, социолози и политолози за сравнителни изследвания и разбори за изборите години по-късно.    (С Л Е Д В А   П Р О Д Ъ Л Ж Е Н И Е)